Джордано Бруно (роден като Филипо Бруно) е италиански мистик, астроном, математик и монах, който е роден през 1548 година в град Нола, Неаполско кралство (днешна Италия).
Джордано Бруно получава своето посвещение от Ордена на доминиканците, с който се среща още от юношеските години, на 17 годишна възраст. В историческите изследвания се знае, че този Орден е свързан с богомилското Учение и катарите в Италия и Франция. Един от най-емблематичните членове на Доминиканския Орден е мистикът - Майстер Екхарт, а също така и великият християнски богослов Тома Аквински.
Джордано Бруно е имал изключителни изследвания в сферата на астрономията, а също така е бил писател, математик и физик. Едно от феноменалните му открития е на база свръхсетивно познание и без никакви машини и инструменти, е това за елементарните частици. Той обяснява, че те идват от Космичен Океан на силови енергии. Той развива също философски и космологични идеи, които се разминават с официалните учения на църквата, включително за Безкрайността на вселената и възможността за множество светове - мултивселена.
Джордано Бруно пътува из цяла Европа, като прopowqdwa и разпространява идеите си в места като Париж, Лондон, Оксфорд и Прага. В своите трудове Джордано Бруно излага теории за безкрайността на Вселената и разяснява принципите на пантеизма, а именно, че Бог е всеприсъстващ във всичко съществуващо.
На 17 февруари 1600-а година, преди да бъде изгорен на кладата от Инквизицията, геният от Ренесанса - Джордано Бруно, с достойнство, неземно вдъхновение и пълна увереност извиква на инквизиторите в последния миг:
„Навсякъде има Живот, навсякъде има Разум"
Вдъхновения от Джордано Бруно:
Никакъв закон не може да управлява свободния Дух, никаква сила не може да задуши търсенето на Истината.
*
Безкрайността на Вселената е доказателство за безграничната власт на Бога.
*
Божественото е във всичко и всичко е в Божественото.
*
Това, което знаем, е капка; това, което не знаем, е океан.
*
Нашият разум е божественото семе, посято в нашето поле, в което е заключена и скрита цялата божественост.
*
Душата на света е всичко онова, което оживява материята, жизненото начало и божественият разум, който прониква във всичко.
*
Който познава себе си, познава вселената и боговете.
*
Природата е отворена Книга, написана от ръката на Бог.
*
Истината е една, но се разкрива в много форми и под много имена.
*
Вселената е пълна с безброй интелигентности и души, всяка от които е израз на божествената същност.
*
Вселената е проява на божествената воля, безкрайно творение, което изразява съвършенството на Бог.
*
Има една единствена универсална Същност, една единствена душа на света, една единствена универсална истина, която се проявява в многообразие от форми.
*
Бог е душата на вселената, първопричината и вечният принцип на всички неща.

