Николай Райнов
Елеазар Хараш:
Един от най-дълбоките Учители, които са слизали в България — Боян Мага. Все още се знае малко за него, макар че тук-там има едвам, едвам писано, но архивите са скрити в Малта.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим какво означават. Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога.
Боян произхожда от истинските и дълбоките степени най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия” е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия”, буква по буква и преведено, означава практична божественост. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. И той познава този път, истинския път навътре.
Искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителят. Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.
Боян е познавал тайната Мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. — Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното... И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.
Поп Богомил и Боян Магът - това са архангели, които обновяват учението на Христос. Богомилството тръгва първо от един духовен свят, който идва на земята, организира съществата. Богомилството е строго и чисто духовно Първохристиянство - без примеси, без ритуали и т. н. Това е Първосмисъла, това е познаване на Живия Бог в себе си.
На 13.04.928 година, във Велики Преслав, се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Мага, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство — точно в този ден, в малката обител „Света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан — изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян и разбира се — поп Богомил. Тези седем души поставят великото начало на Богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава впоследствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян Мага, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна, това е старо човечество с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта — любимото му място — „Света Параскева”. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога. За него казваха приближените му: Лицето му е странно, делото му е тайнствено, душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той. Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.
Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика—нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил самият Той да действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят Истината.
Боян е познаващият тайни истини, тъй като той е умирал много пъти в мистериите на Египет. Поради голямата си отдаденост на Бога, Боян е бил абсолютно недостъпен за земното мислене. Боян не спада към външната култура на народите, той спада към мистичната култура на жреците. Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. В Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността”. Той сам си избира за разпространение на своето учение верния свой брат от миналото — поп Богомил.
Боян не е искал победа над други народи, а победа над сляпата съдба, която е злото начало в самия човек. Боян е същество отвъд себе си, отвъд народа си, поради това той си е останал странен и неразбираем, подобен на Никита Мистик. Боян е разбирал истинското благо за своя народ, не онова, привидното благо, илюзорното, което води до ново безпътие и до нови заблуждения.
Боян е дълбина и всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна — вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек.
Близките до Боян казвали, че душата на Боян е била зашеметена и омагьосана единствено от Бога и че той наистина е знаел накъде води своя народ. Боян е сътворил един невидим етап от развитието на духовното човечество — изключителна заслуга за Пътя на духовните хора. Не човеците, не религиозните — духовните хора.
Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.
Богомилите са били обучени в преодоляване на изпитанията. Много от тях са минали през мистериите на Египет, най-вече съвършените богомили, и затова те са солта на земята. А що е солта? Боян казва: Божествената Мъдрост.
Боян е знаел, че свещениците говорят много, но не разбират и не познават Бога и затова те никога не могат да осветяват пътя, казва Боян, нито могат да осветяват хората, нито могат да осветяват себе си. Горко на кръстените от такива хора!
Боян е далече от човешката природа, той е дух в тяло и Бог е пратил този дух да извиси България. И този дух се отплати на Бога, като подготви своите хора за кладите, и това беше завръщането им в Бога завинаги, завръщането в Бога Отец.
Вотан е бил Учител на Боян Мага и учениците му. Знае се, че Вотан е живял в Сирия, идвал е няколко пъти в България, в подземията на Преслав. Вотан е главен организатор на богомилите. Връзката на Боян Мага и Вотан е стара. От миналото (бел.ред.: от предходни въплъщения) са били заедно и лично Боян е учил Йоан на Кабала и как да се пише Откровението. Кабала е точно тази наука, която е дала Мистичното съдържание на Откровението. Когато Вотан е посетил Тайния храм на Преслав и е присъствал на клетвата на богомилите, Вотан е дал на богомилите първообраза на Йоановото евангелие и Откровение. Било е свързано с клетва, защото за богомилите Тайната на мълчанието е била първа и най-важна просветена Добродетел.
Иван Рилски е брат с Боян, но от друг баща, а Боян е син на цар Симеон. Те са били родни братя от минали прераждания и много близки.
Когато Цар Петър предлага престола на Княз Бенеамин - Боян Мага, Боян му казва: "Не ме е грижа за земно царство - земното царство е една катастрофа".
Но какво искам да кажа, в случая друго: Боян казва на Иван Рилски, понеже Иван много го е обичал и много го е слушал, той е знаел за дълбочината на Боян. Боян му казва: “Иване, църквата е мъртвило, дворецът е мъртвило, светът е мъртвило. Разцветът е в пустинята, разцветът е в гората.” И Иван само това чакал, защото знаел, че е така. Той тръгва по повеля на Боян и по-късно основава Рилския манастир в името на истинското християнство, но както знаете, много трудно се получава истинско християнство, когато няма хора. Когато има мечтатели, нищо не става; когато има отдадени, се случва истинското.
Според Боян Мага от всичко най-лошото не е грехът, а да не искаш да се върнеш при Бога – при Истината. Съвършените богомили са изцяло посветени на Бога. Значи не както другите – 50%, 70%, 10%, а изцяло са посветени на Бога. За разлика от вярващите и слушателите. Казва:
“Най-дълбоката проповед е изстрадването на живота.”
Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекау (бел.ред.свещенно Слово) в Египет. И така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекау, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил, както и на всички негови последователи. Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание.
Духа на Боян Мага работи и сега, но той работи, като вселяване, не му е позволено да се преражда, той се вселява. И където е приет, той ще каже някои неща и пак няма да има показ. Той си работи, и не само той, и Богомилския дух, Окултния дух, Мистичния дух работи сега в света.
Вдъхновения от Боян Мага:
Храмът е сияещ, когато познаеш Бога
*
Свещената река няма извор, няма начало. Тя извира от себе си, от своята Вечност.
Отвъд реката искам да премина.
*
Когато придобиеш Реалността на Живота, въпросът и отговорът се сливат. Няма въпроси, няма отговори, има само живот - това е истинското разбиране.
*
Трябва постоянно да увеличаваш в себе си Непознаваемото.
*
С Любовта си към Незнайното ще мина през всички бездни, защото Ти ме очакваш.
*
В момента, в който изпуснеш едно настояще (само един миг), ти вече създаваш съдба.
*
Само незнайното може да те направи нов човек, защото само незнайното обладава дълбочина. Имаш ли Любов към Истината, Незнайното ще те привлече.
*
За да намериш своя Вечен Път, ти трябва лично да изстрадаш своята Истина.
*
Когато Истината е произлязла от твоето страдание и от твоя Дух, само тогава тя може да стане твоя Път към Вечността. Само тогава Истината и Вечността се сродяват с тебе. А страданието само помага да се спуснеш дълбоко в себе си.
*
Само когато Истината е изстрадана, можеш да бъдеш господар на своята Душа. Дотогава Душата е отделена от тебе и имаш само частична връзка.
*
Който не е изстрадал своята Истина, не се движи по своя път. Той се движи по чужд път, който ще трябва да изгуби – рано или късно, ще трябва да го изгуби. Когато се движиш по чужд път, ти изгубваш своето Висше ръководство и не можеш да общуваш пълноценно със своята Душа.
*
Само човешкият Дух е устроен да издържи Истината, и затова Истината може да се разбере само с Духа.
*
Пробуденият човек стъпва на основата на Истината и минава отвъд страданието. Пробуждане – това е осмислянето на страданието, което е вратата към великата Истина.
*
Разсъжденията на всяко лицемерно същество водят до отделянето от неговата собствена Душа. Аз съм видял много души, които са потънали в морето на скръбта със своите разумни и логични разсъждения. Не са разумните разсъждения, които водят към Вечната Истина.
*
Ако нямаш идея за чистота, не каляй пустинята със своето отшелничество.
*
Кладата е изгрев. Изглежда на залез, но нищо подобно, кладата е изгрев - тука изгрява Вечността.
*
Развитието не изисква религия, а чисто съзнание, Истинска Любов.
*
Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разруши. Докато си извън Истината, все ще умираш. Любовта към Бога не е човешка реалност. Тайната книга в човека е неговата дълбина.
*
Онзи, който преодолява кладата е най-чист. Той е избрано семе.
*
Любовта е по-висша от кладата. Кладата може да угасне, но Любовта не угасва. Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха за Бога.
*
Само, който е огън, ще устои на огъня. Всяка душа, която е била Истина ще възкръсне, защото истинното, Бог в нея, ще запали огъня си и ще го възроди. Само на кладата можеш да излееш Любовта си и Бог да я види, защото на кладата Бог вижда Себе си и собствения Си подвиг, собственото Си единение с тайната на човешкия Дух.
*
Човешкият Дух е същество, което може да живее само в своята собствена дълбочина.
*
Човек израства в Дух и Истина според отношението си към Незнайното. Умът живее в миналото. Душата търси бъдещето. Само Духът живее в настоящето и затова управлява и миналото, и бъдещето.
*
Съдба има само тогава, когато не си буден в настоящето. Всяка съдба е родена, когато е изпуснато едно настояще. Всяка съдба може да се пречисти от настоящето, защото в него работи Духът на Истината, която преобразява.
*
Аз помня Незнайния Глас не само насън, но и наяве.
Навсякъде всичко е жива Светлина.
*
Когато човек познае душата си като Светилище, тогава Незнайното идва да царува в нея.
*
Поради близостта ми с Незнайното душата ми расте в Светлина, в Любов и Красота.
*
Дълбоко в мен Ти си написал Свещения Си закон. Той е: Любов необятна.
*
Твоят Глас е написал в душата ми вечен копнеж и аз чувам този Свещен зов.
Твоят зов е повик към най-великата Любов. Да бъде, Отче, Твоята Пресвята Воля!
Твоята Любов събужда в мен стремеж към незнаен подвиг.
С Любовта си към Незнайното ще мина през всички бездни, защото Ти ме очакваш.
*
Незнайното сияние на Твоята Свещена Любов е Твоето Пресвято Царство. И аз съм роден, за да наследя Твоето Царство.
Върховната тайнствена Воля ме води към Пресвятата Истина.
*
Любовта към Истината е първата крачка към Незнайното.
Имаш ли Любов към Истината, Незнайното ще те привлече.
Истината във висшия смисъл означава да владееш своя вечен път, без да си господар.
*
Пробуждане - това е осмислянето на страданието, а осмислянето на страданието е врата към великата Истина.
В момента, в който Истината е възлюбила човешките същества, е спуснала към тях страданията, за да си ги вземе обратно в своята Вечност.
*
Ако в твоето страдание сияе слънце, ти си видял лицето на Бога.
*
Любовта е най-старата твърдина в света и ако не сме в Любовта — в света сме.
*
В Истината е скрито нещо, което оставя злото извън границите на разбирането, но за човека тук се достига ново разбиране. Отдавайки се на Истината и влизайки вътре в нея, човекът постепенно може да създаде Бог в себе си за своето самостоятелно Божествено съществуване, защото Истината е коренът на Бога.
*
Бог е Дух и Истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.
*
Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.
*
Човек става господар на себе си само след посвещение.
*
Който познае себе си, той става храм и светът не може да го покори. Събуди се за самия себе си.
*
Любовта подарява на човека Истината за неговото развитие.
*
Най-същественото в живота е чистото духовно търсене.
*
Човекът е съставен от една велика Божественост и в най-голямото изпитание той трябва да я открие в себе си.
*
Който умира за Бога, стъпва тихо на брега, където е Истината. Най-красивото нещо в този живот е да напуснеш този свят с любов към Истината.
В Древния език думата Любов е символизирала Виделината, не светлината, т.е. това, което вижда вътре в светлината. Затова се казва, че Любовта вижда само себе си или Бог познава само Себе Си. Това е свързано и с древната, ранната реч. От нея са произлезли легендите за първите неща. Днес това се превежда по друг начин. Свързано е с незабележимата святост. Според Боян в Тайното учение на богомилите това е наречено по стъпките на възторга и обожанието. Пред богомилите Вотан често е казвал: „Ела и виж Мистерията на думите“, но пряко не е говорил за нея, за думата, защото е знаел, че е много дълъг Пътят, който е въведение в света на буквите. Той е знаел, че думата е запечатана Тайна и може да се разкрие само от Мистичния език на Духа.

