Толкова хора умират, толкова хора боледуват, толкова хора са нещастни, войни се водят. Идват Учители, проповядват, казват: „Обърнете се към Бога", говорят за един друг свят... Но не зная доколко светът е прогресирал. Има един естествен прогрес. Той не се дължи на хората.

Прогресът на човечеството не стои в произвеждане на материални блага. Човечеството си докара толкова болести и нещастия със своята лакомия. Винаги при прехода от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотия, защото всички форми на старата култура трябва да се преорганизират, за да се създадат условия за новата.

Мнозина от съвременните хора се движат като в сън, без никаква идея в ума си. Те мечтаят само и се движат като сомнамбули под влиянието на своите мечти. С мечтите си човек се движи главно в астралния свят. 

Реален ли е астралният свят? Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.

Откакто съвременният свят е създаден, има около 250 милиарда години. От толкова години насам човешкият дух е слязъл на Земята.

Между нисшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.

Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през 7 полета, през 7 свята. През Сатурновия период той е слязъл до умствения свят и образува умственото или менталното тяло на човека. През втория период през Слънчевия, Духът слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период, на Луната, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като е образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период, Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През първия период, когато Божественият Дух е работил и е създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период е започнал да пада, през третия период е дошъл до пълно падение, а през четвъртия период - Земният, най-ниският период на слизане, падението е достигнало своя краен предел. Човек слиза и потъва в материята, за да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, откъдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо.

Дегенериралите не живеят между хората. Всички животни са символи. Маймуната е произлязла от човека. Всички човешки единици, които по пътя на своето развитие са се спънали, са се видоизменили. Маймуните са недоразвити хора, сега са в застой, но ще се развият при по-благоприятни условия.

Растенията, животните са фази, през които човешкият дух е минал и днес ги използва като слуги. Човек не е бил животно, като дух само той е минал през фазата на животните и растението, но произходът му е Божествен. Човек е минал през нисшите форми, но не е спрял при никоя от тях и е продължил пътя си. Той и до днес продължава да създава форми. Като ядем плодове и растения, ние прогресираме, но и те прогресират заедно с нас. В природата има взаимоспомагателност между всички живи същества.

Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейност на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенства, преминава от по-проста форма и строеж кьм по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда.

Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножаването на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответстват на състоянието, през което е минал човек, а именно - от подсъзнанието кьм съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при деленето на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответства в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Това, което става във физическия свят, е само едно отражение на един още по-обширен свят. 

Новото идва отвътре, не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй, има един Божествен план, който ще се реализира. Велика работа предстои на всички. Ние трябва да осъзнаем това. Лицето на сегашния човек, главата на сегашния човек, ръцете и краката на сегашния човек, както и всички органи, трябва да се преобразят. Малко хора ще срещнете днес, които са устроени какго трябва - нямат нужната красота. От лицето на съвременния човек трябва да излиза живот и светлина, както от Слънцето.