Елеазар Хараш:

Има всякакви суфи: странни, чудати, големи суфи, мъдри, пияни от преданост. Днес* ще говорим за най-великия, този, който обхваща всичко. Той се казва Ал Халладж, Мансур Ал Халладж. Роден е 857 година в Иран. Той е бил рядко лъчезарен човек.

Вдъхновението на Ал Халладж е отпреди сътворението на света. Още от дете той се отделя от земните работи. Той търси аскетизма и суфи Учители. Това е човек, напълно опиянен от Бога. Неговото дръзновение било величествено. То е плашело мюсюлманите, властта и чак суфите.

Какво казва той и защо е бил екзекутиран, и е минал през тежка Голгота? Първо ще започна с по-външните неща. Ал Халладж казва:

• Първата крачка е: прекрати да отделяш себе си от Бога.
• Търси скрития Пламък на своята собствена Земя.
• Недостойно е човек да търси назаем светлина от други места.

 

Казва: Когато Истината се вкорени в Сърцето, всичко друго се опустошава, освен Сърцето.

Един дервиш в затвора преди екзекуцията попитал Ал Халладж какво е Любовта. Ал Халладж му казал: Ще видиш това днес, утре и в други ден. Първият ден го убили и го рязали на парчета, вторият ден го изгорили, третият ден хвърлили праха му. Това е неговият отговор. По време на екзекуцията, с 16 вериги, вървейки към нея, той танцува, защото той отива при Бога. Между другото най-големите страдания означават метод за проникване в самата Мистерия на Бога. Когато страданието е голямо, проникването е голямо, затова ще видим после какво казва Ал Халладж.

По време на жестоката инквизиция на Ал Халладж, той казал на обкръжаващите и то с Поклон: “Аз не се съмнявам в Благостта на Бога”. На палача си Ал Халладж казва: “Лесно е да ми отрежеш ръцете, но не може да ме отделиш от Бога - сечи колкото искаш…” Това е осъзнат Дух! “Струва си да се родя пак - казва Ал Халладж - Пак искам да страдам, за да Го позная!” 

Когато Любовта на Халладж към Бога достигнала апогея си, той станал враг на себе си и довел себе си до Нула. Той казал: “Аз съм Бог”, т.е. “Аз умрях, остава само Бог и нищо повече”. Това е висше унижение и най-висше послушание. Това означава: “Съществува само Той”.

Когато Ал-Халладж казва: “Аз съм Истината!” - той е искал да каже: Аз загинах, аз умрях в Бога и остана само Истината! И между другото, когато той е казал: “Аз съм Истината”, е смутил много хора от Исляма, дори и мъдреци - те не знаят, че Бог в него Се е произнесъл, защото той отдавна е Посветен и се е посветил, и е изгорял в Бога, и сам Бог произнася крайната цел на човешката еволюция: Аз съм Истината! Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог се произнася в него и казва: АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Това е тайната на всяка религия, на всяка любов, на всяко учение, да стигнеш дотам. Ал Халладж толкова се е молил, толкова се е разтворил, освен това има завет отпреди и както ще видите на Голгота, величае Бога на самата Голгота. Това може да бъде казано само от съвършено същество, разтворено същество, което е станало тайна на самия Бог и което се е изгубило в Бога. И тогава всичко, което вижда това същество, става чрез очите на Бога, и всичко, което говори, става чрез устата на Бога.

Да кажеш „Аз съм Истината!“ или „Аз съм Бог!“ не навреме - казват Суфите - това е едно от най-тежките проклятия.

Помолили Ал-Халладж да опише суфизма, а той отговорил: „Когато изчезнеш, пристигаш на място, на което нищо не е заличено, нито потвърдено. Това са Божествените изтривания и заличавания. Това е нещо неизразимо“.

Ал Халладж казва: В древността Бог тайно предложил на Сатана да се разбунтува срещу Него. Защо? За да може да се изпитат духовете и тяхната същност. Сатана е имал задача да ги увлече и ако те наистина се увлекат, както и станало с една голяма част от тях, тогава за тях щял да бъде образуван един друг свят. И след време този свят бил образуван. Той бил наречен рай, а в него били поставени Адам и Ева – увлечените същества, духовете с паднало съзнание, които не били концентрирани и цялостни за разлика от онези, които оцелели. Те носили в себе си изменчивост и затова на този рай е трябвало да бъде даден урок. Така змията получила сила от Бога, влязла и дала урока, който е наречен грехопадение.

Раят беше нападнат, казва Ал Халладж, от твърде голяма сила, т.е. част от Божията сила го нападна. А кой може да устои на тази Божия сила? Бог чрез Сатана, змията, нападна рая, и то отвътре, скрито, поради великия Си замисъл. Защото Бог не прави нищо случайно и абсолютно нищо необмислено. Бог прави винаги най-доброто – това е хубаво да се запомни – при всички условия, при всякакви условия Бог винаги прави най-доброто. Дали го одобряват хората, т.е. падналите съзнания, или не, подразбира се, че не, няма никакво значение.

Бог нападна рая, т.е. собственото Си царство, за да го издигне и извиси вътре в Себе Си чрез осъзнаване. Защото царство, което е неосъзнато, то ще бъде завинаги погубено.

Адам и Ева избраха Дървото за познанието, т.е. нечистия огън, нечистата любов, за да могат след време да различат истинската, Божествената любов, която единствено носи пълнотата.

Сам Бог е скритата вътрешна причина на всичко, а Сатана е само инструмент, т.е. външната причина, повод; повод на скрития Бог. Крепостта на рая трябваше да падне, за да познае човек своя единствен и истински творител – Бог. А тези, които не виждаха и не признаеха замисъла на Бога, щяха да станат слуги на Сатана, слуги на инструмента на Бога, за да могат да растат и те, макар и по отрицателен път.

Раят, човечеството падна, за да се насочи от знанието към недостижимата мъдрост на Бога. И казва Ал Халладж: Бог е скрил съдбата в рая, а свободата в Себе Си. Съдбата, това е Дървото за познанието на доброто и злото; любовта – това е цялостният избор на Бога, това означава любов, според Ал Халладж – цялостен избор на Бога.

Нечистата любов винаги се заплаща скъпо. Тя се заплаща със съдба, с карма, затова в този свят е пълно със същества кармични. Защо? За да запомнят всички същества, че само чистата, истинната любов, пълната любов, изцяло Божествената любов се въздига и благославя. Така Адам и Ева вкусиха от нечистата любов, от нечистия огън, наречен Дървото за познанието на доброто и злото, и затова заболяха и паднаха в този т.нар. смъртен свят – за да различат след време болната любов от истинската любов. Както виждате, дълго време трябва да се изстрада това, понеже в човека има нещо упорито. Дълго време той трябва да изстрадва тази любов, болната си любов, за да получи пълнотата си и да се върне, да осъзнае истинната любов, т.е. Божествената любов.

Привидно Бог предаде рая в ръцете на Сатана, но целта на всичко това е да израсне цялото човечество в своя път и да влезе отново в Бога. Не грехопадението е съществено, а това, че човекът е посегнал на себе си, ограбил е себе си и отгоре на всичко търси причината отвън.

После Ал Халладж обяснява: Сатана е така видоизменен от могъществото на Бога, че изглежда, че сякаш няма нищо общо с Бога и с произхода си от Бога. Това видоизменение е тайна на Бога, то е тайна същност, скрита в самия Бог. Бог може да се преобразява в абсолютно всичко. Сатана е направен силен и изначално духовен. Той произлиза от древната острота и мощ на Бога, от древната строгост на Бога, т.е. от скритата Му мощ.

Бог иска от падналите същества, казва Ал Халладж, непрекъсната Любов, за да Го познаят, а тогава падението вече ще е без значение. Значи за тези, които ще постигнат точно това, целта на живота, непрекъснатата любов, падението вече се обезсмисля.

Непрекъснатата Любов към Бога е просто целта на живота. В непрекъснатата Любов Бог ще се извиси в нас и това е вече наречено възкресението – именно това е възкресението.

Ал Халладж казва: “Който има истинска любов към Бога, той бива убит от Бога и тогава започва началото на неговия истински живот” — Както е при Христос: първо Бог ще те убие, ще убие всичко земно и сътворено и после ще те възкреси. Ако в тебе е останало нещо земно, няма възкресение. Ал Халладж казва: “Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание” — нещо, което хората не обичат. “Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание, чрез което се влиза в присъствието на Бога.” Ние хората изпитваме голяма мъка и Ал Халладж казва: “Тази мъка е много ценна, защото тя иска да помогне на човека да се завърне в Източника.” — Мога да я нарека условно космическа скръб, състрадание към човешките, даже към духовните същества. Огромно страдание, огромна мъка. Тази мъка, казва Ал Халладж, е мъка, защото тя трябва и иска да се завърне в своя Източник, затова е мъка. Но хората са забравили тайната на Любовта. Защото тази тайна на Любовта преодолява тази огромна мъка.

И казва още Ал Халладж: “Господи, Ти ме прие така несъмнено, Ти така ми се яви, че в мен не остана нищо друго, освен Тебе.” — Самият Ал Халладж, както ще видим по-нататък, това е една изключително велика любов. Вие знаете, не само мюсюлманският свят, но и много голяма част от суфите се обръщат срещу него, когато казва: “Аз съм Истината”. Този човек толкова много се е молил, толкова много се е слял с Бога, толкова много е мислил за Бога, че накрая се случва Тайната. Той разкрива най-дълбоките неща, които суфите крият за себе си. Той изнася дълбоките забранени Истини, т.е. Бог донякъде се е отпуснал в него да разкрие тайни неща.

Самият Бог произнася в него: “Аз съм Истината”, понеже той се е слял с Бога и този, когото осъждат и изгарят, не е Ал Халладж. Значи хората не осъждат Ал Халладж, защото Ал Халладж казва: “Ал Халладж го няма, в него живее Бог. Този, когото изгаряте, е Бог.” — Значи светът продължава да посяга на Бог и да не вижда избраните същества, тъй като те живеят изключително в Бога. 

Казва Ал Халладж: “Аз видях Бога с окото на сърцето и Го попитах: Кой си Ти? Той ми отговори: Ти.” — Самият Ал Халладж, това е една велика влюбеност в Бога. Това е едно велико единение на човека с Бога. Това е и самата Тайна на живота. Това, което се е случило между Ал Халладж и Бога, просто е Тайната на живота. Той е постигнал Тайната на живота и я е показал нагледно.

Казва: “Аз не виждам себе си, аз виждам само Бог в себе си.”— До такава степен е изчезнал, че престанал да вижда себе си. Отстранил е себе си — ум, сърце, воля, душа. — “Аз не виждам себе си, аз виждам само Бог в себе си.” — И затова Бог в него се произнася: “Аз съм Истината”, за което той е осъден. Т.е. той не е осъден, просто Бог го взима при Себе Си, за да не разкрие по-дълбоки неща.

 

Вдъхновения от Ал Халладж:

Съединението на Бога с човека се осъществява в Любовта.

Когато станах Негов, станах себе си. А когато бях себе си, не бях Негов.

*

Бог съзерцава самия Себе си в сърцето на Мистика. Има три етапа в живота на Мистика. Подготвителен, очистителен, и третият е пълно сливане с Бога.

*

Истинската Любов към Бога изисква страдания и жертви. 

Духът на Мъдреца се слива с Бога в състояние на мистичен екстаз.

*

Аз не виждам себе си, аз виждам само Бог в себе си. 

*

Ако не беше страданието ми, как щеше да заблести Сърцето ми?

Великата Любов може да се роди само в сурови изпитания.

*

Най-опасното нещо в света е вярващото невежество.

Вярата е опасна, ако не си в Любовта.

*

Единственият храм за поклонение на Аллах е Сърцето. Може много добре да познавате Писанията и да изгоните Аллах от себе си, защото Аллах не е Писание, Аллах е Любов.

*

Аллах е моят Баща, а религията е чучело, призрак.  Който е избрал Аллах, той не е религиозен, нито светски. Той е подобен на Син на Аллах. Видях много, които постеха, бдяха и богослужеха на Аллах. И те изгубиха Аллаха. Аллах се отдели от тях и Аллах ми показа, че те не познаваха Чистотата; правеха много неща, но те не познаваха Чистотата. Те не познаваха истинското, тайното вътрешно служене, затова служеха външно.

*

Аллах ми даде инквизицията, за да се сдобия с Любовта. Аз видях в инквизицията Божия аромат.

*

Инквизицията е велика скрита Милост на Аллах, защото чрез инквизицията и Голгота Аллах взима Своите при Себе Си, защото ги обича по древен начин. А другите, които Аллах не ги призовава на Голгота, те умряха в света, защото бяха неузрели за Него.

*

Любовта – това е най-висшето изявление на мистичния опит. Любовта си прокарва път в човека чрез страданието, защото страданието е самият Бог, а щастието е само скромен подарък.

*

Ако Бог иска да общува с един човек, Той го прави смирен.

*

Зикр е зовът на копнежа по Божието Присъствие.

*

Зикр е светлина, излъчена от проявлението на Бога, за да привлече сърцата на мистиците към чистотата на Неговата Любов.

*

Зикр е силата на суфи.

Зикр е най-бързият път до Бога.

*

Покоят и Вдъхновението са преди сътворението на света. Наше рождено право. Вътре във всяка трудност се таи Покоят.

*

Еретикът не обича религията, той обича Бога. Той знае, че религията изчезва, а Бог остава. Аз станах неверник към себе си и верник към Аллах. 

Не цапайте Чистотата с религия!

*

Иблис наблюдава твоето отношение към самия тебе. Той е особено Божие око. И ако ти си много искрен към себе си, и ако ти имаш съкровено отношение към себе си, тогава Иблис залязва.

*

Любовта е силен крадец, тя завлече сърцето ми в Бога и ми дари един чуден свят.

*

Който се ражда и преражда, не познава себе си, а който е преизпълнен с Бога, той слиза само за да тържествува в Бога. Той има завет с Бога, той слиза да го изпълни, и той слиза на високо ниво.

*

Любовта, това е предвечното вино, изпито от избраните в нощта на завета.

*

Лудостта на опиянения е притежание на най-трезвата Истина.

Да притежаваш неизменната, трезва, непоколебима Истина, означава да се откажеш от трезвия си, непоклатим и стабилен „аз“, защото истинската непоклатимост изисква преобразуване, стабилността – нестабилност, а притежанието – отказ от притежание.

*

Бъди пленник на Любовта, за да придобиеш истинската свобода – свобода от самопоклонение.

*

Твоят Дух се сля с моя, както виното се смесва с чистата вода и ако нещо Те докосва, то докосва и мене, защото Ти съм аз във всяко състояние.

*

Този, който иска да утвърди Божието Единство, установява друг, редом до Него. Сам Върховният Бог е, Който утвърждава Своето Единство посредством езика на всичките Си творения.

*

Във вселената няма и капка зло, защото всичко, което се прави, е заради развитието и заради истинското добро. И всичко, което се прави, е заради завръщането в Бога, тъй като само една универсална Воля ръководи нещата.

*

Истината е забранена за нечистите и за това те я отричат.

*

Аз Те призовавам… Не, Ти си този, който ме призовава към Себе Си. Как бих могъл да кажа: „Това си Ти.“, ако Ти не ми беше казал: 

„Това съм Аз.“?

*

В онази Слава няма нито „аз“, нито „ние“, нито „те“. „Аз“, „ние“, „те“ и „той“ всички са Едно.

*

Между мен и Теб остава едно „Ти съм аз“, което ме измъчва.

Ах! Чрез милостта Си премахни това „Ти съм аз“, което е помежду ни!

*

Твоят Дух се сля с моя, както виното се смесва с чистата вода и ако нещо Те докосва, то докосва и мене, защото Ти съм аз във всяко състояние.

*

Любовта ни довежда извън себе си така, че ние да преживеем екстаза, отговаряйки на екстаза, който Бог непрестанно изпитва, като ни призовава обратно към нашия Източник.

*

Има само една блага вест - Бог в мен.